Зеленчукова мусака

Принципно щерка ми си хапва всичко с апетит винаги.Или поне до момента,в който баща й каже,въпреки моя изпепеляващ поглед-"А.ааа аз такова не искам..." и до там.Чинията се бута и следва "И аз не ща...".
Сина ми има апетит за цяла рота,да не кажа полк,че и дивизия даже.
При таткото нещата са кауза пердута.Въвеждането на нови храни става много бавно и отнема години.За 18-20 години успях да го науча,че спанак и лапад са храна,при това вкусна.Той пък ме научи да ям сланина,така че сме квит!
За децата ми обаче има надежда!
Действието се развива преди няколко седмици...
Детската градина!!!
"-За обяд имахме рибена чорба и зеленчукова мусака.Тя тая супа е гадна,аз не я пипнах даже,обаче мусакатаааа...искам и вкъщи да ми сготвиш такава!!!Вътре имаше зелен боб,грах и някакви други работи и ... коричката е някаква друга,не както ти я правиш,ами ... по-различна някаква и аз си изядох и нея"
СТОП!!!Къде са камерите,това е номер,нали?!
С какво я подкупихте-шоколад,кукла Дора изследователката или блузка с Ана и Елза...Е,не може да е истина...
Справих се със шока препрочитайки няколко пъти това .

"Готвенето никога не може да задоволи всички. Всъщност, готвенето е една аналитична задача, която тормози денонощно многодетната майка. В нашата къща аналитичната задача звучи така:

“Ако Дете 1 и Дете 2 ядат кюфтета с бял сос, мъжът не яде кюфтета с бял сос, а Дете 3 МОЖЕ БИ ЩЕ ЯДЕ ТОЗИ ПЪТ , то не е ли по-добре да сготвя пиле с ориз, при условие, че Дете 2 и мъжът го ядат, Дете 3 не го яде , а Дете 1 го яде, ако е сготвено така, както го готвят в детската градина.”

Готвенето никога не може да задоволи всички. Всъщност, готвенето е една аналитична задача, която тормози денонощно многодетната майка. В нашата къща аналитичната задача звучи така:

“Ако Дете 1 и Дете 2 ядат кюфтета с бял сос, мъжът не яде кюфтета с бял сос, а Дете 3 МОЖЕ БИ ЩЕ ЯДЕ ТОЗИ ПЪТ , то не е ли по-добре да сготвя пиле с ориз, при условие, че Дете 2 и мъжът го ядат, Дете 3 не го яде , а Дете 1 го яде, ако е сготвено така, както го готвят в детската градина.”

Защото в аристократичното, изтънчено семейство, където очевидно съвсем случайно е попаднала моята селска особа, нещата стоят така:

Мъж – не яде яйца, зелен боб, коприва, лапад, спанак, броколи, брюкселско зеле, патладжан, тиквички (освен пържени), не трябва да има домати в яденето, не трябва нищо да е застроено, картофите не са за предпочитане.

Дете 1 – Не яде никакви зеленчуци, пилешка супа, телешко варено, риба, грах, карантия.

Дете 2 – Не яде абсолютно нищо с изключение на домати, краставици и бисквити.

Дете 3 – Яде всичко, но в призволен момент. Ако не го уцелиш, не яде нищо освен ягоди и авокадо.

Майка – Няма значение.

Както сами разбирате, към тази сложна задача винаги трябва да прибавяме вездесъщия фактор, наречен “детска градина”. Там, за разлика от вкъщи, никой не се муси, не прави панаири, а яде каквото му дадат. Вкъщи е цял празник, ако успееш да навреш в устата на някой лъжица зелен боб, докато в детската градина дресираните питомци с радост поглъщат броколи със спанак, обилно поръсени с лук и копър и молят за допълнително. И решиш ли да се мериш с този връх на кулинарното майсторство, децата те поглеждат с крайно разочарование, гнусливо отместват с вилица половин картоф и ти заявяват безжалостно “Тая мусака изобщо не е като в детската градина”. Каквото и да направя, никога няма да съумея да стигна майсторството на готвачката в ОДЗ-то."

След като се успокоих,че не съм сама на тоя свят,се заех да измисля някакво подобие на зеленчуковата мусака от дома.Признавам,имам стабилен жокер - рецептурника на една столова,измолен и взет с връзки,покрай една неуспешна диета на сина ми.Двете рецепти за мусака от зеленчуци обаче не отговаряха напълно на описанието на Нора,затова ползвах общите препоръки и импровизирах със зеленчуци налични в момента.

Голям филм!Екшън,драма и комедия в едно!
Оскар за участниците в главните мъжки и женски роли получават-лук,грах,зелен боб,ориз и картофи.
Приза за участие и поддържащи роли се присъжда на-домати,чушки,моркови.
За технически ефекти-на магданоза,черния и червен пипер.
За специалните визуални ефекти наградата си поделят-брашно,прясно мляко и яйца.
За режисура наградата е за мен(скромно!)
За оригинален сценарий,адаптация и асистент-режисьор на дъщеря ми ,разбира се.
В ролята на безпристрастно жури моя син.
А за таткото - Златна малина,защото не я опита,каприза му с каприз!

Рецептата търпи много вариации в състава и в количествата,аз ползвах тези:
1глава кромид лук
2 чушки
1 морков
1чч замразен грах
1/2 пакет замразен зелен боб
4-5 големи картофа
1кч ориз
2 домата
щипка захар
връзка магданоз
2сл брашно
2 яйца
1 1/2 чч прясно мляко
сол на вкус
черен и червен пипер
олио

Лука,морковите и чушките нарязах на ситно и задуших в малко олио и сол на вкус.Добавих червения и черен пипер и картофите на кубчета,граха и зеления боб.Прехвърлих всичко в тавичка и добавих измития ориз.Долях вода и сложих във фурната на 180-190С завито с фолио и пекох до разваряване на ориза и картофите.Ако се налага добавяйте вода,ако ориза я поеме всичката.Накрая добавих наситнения магданоз и обелените и настъргани домати с щипка захар.Върнах във фурната вече без фолио,докато приготвя заливката.
За заливката сгорещих олио,в него запържих брашното с щипка сол.Разредих с прясното мляко и разбърках енергично да не стане на бучки.Когато се посвари,свалих от котлона и разбих две яйца и добавих към бешамела с енергично бъркане.Залях с тази смес мусаката ,върнах за няколко минути,докато се запече заливката.
Готовата мусака оставете да се охлади леко,докато е гореща няма как да се отреже нормално парче,защото буквално се разпада.На снимката мусаката е в напълно охладено състояние.

Добър апетит :)

При използване на материали от блога ...И накрая щипка сол...,моля посочете линк към съответната публикация!!!Коментирай всичко,което те вълнува!Сподели своето мнение!